Къде  ми остана постинга? Снощи до късно си го оформях, а и  не ми се отдава писането, но поннякога искам да изкажа и аз мнението си... все пак. 

1.           Провокира ме постинга за "самовъзпроизвеждащите се пенсионери от соца". Не ми се слуша за това колко пенсионери се издържат от вноските на техните деца в ДОО, по колко пенсионера се издържат от един работещ, да работят или да не работят след пенсиониране и все да се противопоставя едното срещу другото поколение и т.н. и т.н"
2.  Затова ми се иска да кажана всички,които имат още майки и бащи: обичайте ги , докато са живи, и непременно им го кажете! Непременно! Защото утре може да е късно и тогава думите за благодарност и за обич, които не сте им казвали, ще заседнат - тежки и горчиви - във вашите гърла и няма да има вече земна сила да ги махне!
3. Ако искате да купите ябълки на своите майки и бащи - не отлагайте нито миг. Ако искате да  кажете  "благодаря" -  кажете го веднага, незабавно, защото следващият миг може да ви отнеме тази радост, вам и на вашите родители - завинаги!
4. Ето какво искам да кажа на тези, които още имат щастието да имат живи родители."
5. Откъкъс от есето "Докато са живи" на Николай Хайтов