Постинг
09.09.2014 13:53 -
Нима това е малко?!
Довечера съм на Рожден ден! Имам отговорната задача да купя два букета. Знае се, отговорен човек съм, ще се справя...с цената на всичко, но...
Без много да му мисля, обувам "бързоходките" и към центъра. Знам, че там непременно ще намеря дизайнерски и не до там, букети. Слънцето вече не грее толкова силно, подухва и ветрец, даже не ми прави впечатление,че вече не търся "сенчестият" тротоар, вървя си спокойно и унесено, не забравям и да се оглеждам като пресичам, но...Изведнъж, без разрешение, без съобразяване...черна котка ми пресича пътя...Ужас!:) Ах, ах...как винаги има едно "но", което се опитва да развали настроението на човека ,заплита ситуацията и я прави по-сложна?!Като ярък превърженик на позитивното мислене, взимам се в ръце и си казвам:"На късмет ще ми е! Точка!" Като знам, че довечера ще се срещтна с близки хора по добър повод, вървя си спокойно и безгрижно...до като установя, че май съм пила повечко вода и ми трябва непредвидено и скорошно посещение на нужното "заведение". Оооо, да сещам се за едно пред зимно кино Тракия. Влизам. Навсякъде мокро...мият го в момента и чистачката се кара с една хитра "ромка" от цигански произход щото не си е платила 50-те стотинки. Плащам си аз чинно таксата, влизам в току що измития кенеф и...ооооооооооо...ужас!!! Ципът на дънките ми крои номер...ни нагоре...ни надолу!!! Има две възможности, които в никакъв случай не са решение на проблема...да упорствам да отворя ципа и после да не мога по никакъв начин да го затворя или просто по най-бързият начин да изляза без да изпълня това за което съм влязла. Избирам втората възможност. Без да обяснявам, може би заради скоростното ми излизане и стотинките ми върнаха...Боже каква разбрана жена?!
Спирам да мисля по този въпрос...все пак съм тръгнала за цветя...Колко му е? Като ускоря ход и за 10 минути съм там. Обикалям два пъти пазара, за да покажа на себе си, че съм везна. Нямах време да се "кумя" много пред красивите букети. Купих най-красивите два и с тролея право към дома...няма време...
Прибирам се у дома. Поставям букетите в отделни съдове. Без да губя самообладание, намирам едно сапунче, натърквам ципа и...той се отвориииииииииии.
Еййй, за това не се ядосвам.../ това е от скоро, де/...и всичко си идва по местата!!!
Сега ми идва на ум и шопската сентенция:"Оти да се косим, като че ми мине?!"
Поискайте и ще получите!!!
И блага...и вода... и любов...поискайте!!! Разбирате ли защо толкова на дълго и на широко ви обяснявах сутришното си приключение?! Все някой ще е разбрал и ще се е усмихнал! Нима това е малко?!
Без много да му мисля, обувам "бързоходките" и към центъра. Знам, че там непременно ще намеря дизайнерски и не до там, букети. Слънцето вече не грее толкова силно, подухва и ветрец, даже не ми прави впечатление,че вече не търся "сенчестият" тротоар, вървя си спокойно и унесено, не забравям и да се оглеждам като пресичам, но...Изведнъж, без разрешение, без съобразяване...черна котка ми пресича пътя...Ужас!:) Ах, ах...как винаги има едно "но", което се опитва да развали настроението на човека ,заплита ситуацията и я прави по-сложна?!Като ярък превърженик на позитивното мислене, взимам се в ръце и си казвам:"На късмет ще ми е! Точка!" Като знам, че довечера ще се срещтна с близки хора по добър повод, вървя си спокойно и безгрижно...до като установя, че май съм пила повечко вода и ми трябва непредвидено и скорошно посещение на нужното "заведение". Оооо, да сещам се за едно пред зимно кино Тракия. Влизам. Навсякъде мокро...мият го в момента и чистачката се кара с една хитра "ромка" от цигански произход щото не си е платила 50-те стотинки. Плащам си аз чинно таксата, влизам в току що измития кенеф и...ооооооооооо...ужас!!! Ципът на дънките ми крои номер...ни нагоре...ни надолу!!! Има две възможности, които в никакъв случай не са решение на проблема...да упорствам да отворя ципа и после да не мога по никакъв начин да го затворя или просто по най-бързият начин да изляза без да изпълня това за което съм влязла. Избирам втората възможност. Без да обяснявам, може би заради скоростното ми излизане и стотинките ми върнаха...Боже каква разбрана жена?!
Спирам да мисля по този въпрос...все пак съм тръгнала за цветя...Колко му е? Като ускоря ход и за 10 минути съм там. Обикалям два пъти пазара, за да покажа на себе си, че съм везна. Нямах време да се "кумя" много пред красивите букети. Купих най-красивите два и с тролея право към дома...няма време...
Прибирам се у дома. Поставям букетите в отделни съдове. Без да губя самообладание, намирам едно сапунче, натърквам ципа и...той се отвориииииииииии.
Еййй, за това не се ядосвам.../ това е от скоро, де/...и всичко си идва по местата!!!
Сега ми идва на ум и шопската сентенция:"Оти да се косим, като че ми мине?!"
Поискайте и ще получите!!!
И блага...и вода... и любов...поискайте!!! Разбирате ли защо толкова на дълго и на широко ви обяснявах сутришното си приключение?! Все някой ще е разбрал и ще се е усмихнал! Нима това е малко?!
Търсене
Най-четени
1. cchery
2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. getmans1
2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. getmans1
Най-активни
1. sarang
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. metaloobrabotka
8. djani
9. iw69
10. rosiela
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. metaloobrabotka
8. djani
9. iw69
10. rosiela
За този блог
Гласове: 6222