Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
09.09.2014 13:53 - Нима това е малко?!
Автор: neprosvet Категория: Лични дневници   
Прочетен: 2323 Коментари: 3 Гласове:
15



     Довечера съм на Рожден ден! Имам отговорната задача да купя два букета. Знае се, отговорен човек съм, ще се справя...с цената на всичко, но...
Без много да му мисля, обувам "бързоходките" и към центъра. Знам, че там непременно ще намеря дизайнерски и не до там, букети. Слънцето вече не грее толкова силно, подухва и ветрец, даже не ми прави впечатление,че вече не търся "сенчестият" тротоар, вървя си спокойно и унесено,  не забравям  и да се оглеждам като пресичам, но...Изведнъж, без разрешение, без съобразяване...черна котка ми пресича пътя...Ужас!:) Ах, ах...как винаги има едно "но", което се опитва да развали настроението на човека ,заплита ситуацията и я прави по-сложна?!Като ярък превърженик на позитивното мислене,  взимам се в ръце и си казвам:"На късмет ще ми е! Точка!" Като знам, че довечера ще се срещтна с близки хора по добър повод, вървя си спокойно и безгрижно...до като установя, че май съм пила повечко вода и ми трябва непредвидено и скорошно посещение  на нужното "заведение". Оооо, да сещам се за едно пред зимно кино Тракия. Влизам. Навсякъде мокро...мият го в момента и чистачката се кара с една хитра "ромка" от цигански произход щото не си е платила 50-те стотинки. Плащам си аз чинно таксата, влизам в току що измития кенеф и...ооооооооооо...ужас!!! Ципът на дънките ми крои номер...ни нагоре...ни надолу!!! Има две възможности, които в никакъв случай не са решение на проблема...да упорствам да отворя ципа и после да не мога по никакъв начин да го затворя или просто по най-бързият начин да изляза без да изпълня това за което съм влязла. Избирам втората възможност. Без да обяснявам, може би заради скоростното ми излизане и стотинките ми върнаха...Боже каква разбрана жена?! 
Спирам да мисля по този въпрос...все пак съм тръгнала за цветя...Колко му е? Като ускоря ход и за 10 минути съм там. Обикалям два пъти пазара, за да покажа на себе си, че съм везна. Нямах време да се "кумя" много пред красивите букети. Купих най-красивите два и с тролея право към дома...няма време...
Прибирам се у дома. Поставям букетите в отделни съдове. Без да губя самообладание, намирам едно сапунче, натърквам ципа и...той се отвориииииииииии.
Еййй, за това не се ядосвам.../ това е от скоро, де/...и всичко си идва по местата!!!
Сега ми идва на ум и шопската сентенция:"Оти да се косим, като че ми мине?!"
Поискайте и ще получите!!!
И блага...и вода... и любов...поискайте!!! Разбирате ли защо толкова на дълго и на широко ви обяснявах сутришното си приключение?! Все някой ще е разбрал и ще се е усмихнал! Нима това е малко?!



Тагове:   рожден ден,   букети,   цип,


Гласувай:
15
0



Предишен постинг

1. stela50 - Една усмивка никога не е излишна...
09.09.2014 17:53
особено в намръщено време, но мислите ми тръгнаха
след букетите, които носят много усмивки и радости...
Приятна вечер, Ваня !
цитирай
2. landing - Здравей!
10.09.2014 09:26
Бях тук, разбрах и се усмихнах :)
цитирай
3. lotos16 - Весел ден!
12.09.2014 10:33
И аз обикалям така, по два пъти, сигурно да покажа на себе си, че съм водолей...
Усмихнах се и аз :)
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: neprosvet
Категория: Лични дневници
Прочетен: 305593
Постинги: 58
Коментари: 862
Гласове: 6157
Архив
Календар
«  Септември, 2017  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930