Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
18.12.2011 08:13 - Най-трудният ми пост
Автор: neprosvet Категория: Лични дневници   
Прочетен: 1475 Коментари: 0 Гласове:
42

Последна промяна: 18.12.2011 08:29

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Трудно се пише за някого, за когото не искаш да кажеш нищо лошо, а не намираш думи да напишеш и нещо хубаво.

Всъщност, хубавото, което остава са двете деца: Людмил от първия ти брак и Екатерина, които сега Данко...сега, чак сега са БРАТ и СЕСТРА!

Омъжих се на 20 години, за да разбера още на втората, че съм допуснала най-голямата си грешка в живота. Възпитанието ми ме задължаваше да отговарям сама за постъпките и действията си, което смея да твърдя, че спазвам и до днес или поне се старая.
Животът минаваше, аз имах съпруг, и...бях много сама.Не ми стигнаха сили ли, кураж ли...незнам, за да променя това състояние.
Вярвам, че и генетично ми е предадена любовта къ м децата и прехвърлих цялата си и обич и любов към дъщеря ми. Тя стана спасителният бряг за мен.

Преди повече от двадесет дни, почина съпруга ми. Исках по някакъв начин да го съобщя. Аз никога не съм споделяла,че имам от около 10 години, болен съпруг, от които последните 4-5 на легло.
Не исках никой да ме съжалява, даже и да ми съчувства. Това просто не трябва, не бива да се случва на никого. Когато ние сгрешим и Бог ни праща изпитания, за които трябва да намерим сили да ги понесем.
Смятам, че правих всичко, което е нужно да се грижи човек за един болен...но без обич, без любов... В мен  все ровеше "червейчето":Правя ли всичко необходимо? Дали, ако чувстата ми бяха други и грижите ми биха изглеждали по друг начин?

На погребението поканих повече негови близки, без да мисля защо.Те знаеха повече за нашия " съвместен" живот, даже и това, което няма да напиша.
Благодаря им!!! В очите им видях признателност, за грижите ми. Тя ми беше нужна.

Много ми се искаше да напиша постинг, като за баща ми, но...няма да стане...чувствата ги няма...

Знам...вярвам, че всеки може да постъпва в живота така, както намери за добре,но...ако е в състояние да не накърнява чувствата на другия.
При нас не се получи...което е и "горчивата" страна на живота ми.

Прости ми, Данко! Прости ми, Господи!Простете ми и грешките, допуснати от мен, моля ВИ!
Сбогом, Данко!
Дано си отишъл в един по-добър свят, където да намериш мир и покой!

Извинявайте деца! Простете ми! Постарах се да запазя достойнството на всички ни!Обичам ви!

п.п. Вярвам, че имам приятели, които ще прочетат поста ми. Моля ви да се избавим от неудобството ...да не коментираме.


Тагове:   труден,   Сбогом,   пост,


Гласувай:
42
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: neprosvet
Категория: Лични дневници
Прочетен: 358759
Постинги: 58
Коментари: 862
Гласове: 6166
Архив
Календар
«  Септември, 2018  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930