Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
13.12.2011 20:50 - Нищо особено:"Две пожълтели тетрадки"
Автор: neprosvet Категория: Лични дневници   
Прочетен: 17151 Коментари: 37 Гласове:
44


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
Когато почина майка ми, баща ми ни събра със снаха ми и каза да видим какно е останало в гардероба й и да си го разделим.
Всичко, което беше ново, като нощници, чорапи и не си спомням още какво, снаха ми задели за подаване. Зарадвах се когато видях изплетени две предници за домашно елече. Много исках да ги взема, да си изплета гърба и да имам един елек и някак си "част" от майка ми, но...не се получи. За да не влизам в конфликт си избрах едно старо сако от кадифе с което аз много харесвах майка ми, а на снаха ми то нямаше да й липсва.
И сега си го пазя. То сакото е "мама", "майчицата ми".

Баща ми, когото много обичах, надживя майка ми.

"Човек до половината на своя живот живее с перспектива, останалата половина със своето минало" - цитат от "Пожълтелите тетрадки"

Отдавна той беше във втората половина на своя живот. По изпуснати реплики от брат ми и снаха ми, аз разбрах, че те се отегчават от неговите повтарящи се разкази за минали случки и събития.
Той, баща ми и на мен ми повтаряше и потретваше миналите случки, но аз много го обичах и го жалех, не му казвах, че ми ги е разказвал. При мен обаче идваше на гости, а постоянно живееше при брат ми. Не исках и те да го огорчават и наскърбявати тактично му казах, че ще бъда много доволна ако вземе една тетрадка и внея пише всичко, ама всичко за което се сети и да ми я остави за спомен.
Докато ми идваше на гости, все ми казваше "Аз пиша, да знаеш". Това си беше наша тайна.

Минаха години, татко още повече остаря и се поразболя. Как да попитам къде са тетрадките? Той беше чувсвителен човек, не исках да го наскърбявам, но си мислех за тетрадките без да питам.

Почина татко, но аз знаех, че тетрадките са  закътани някъде в неговата стая и ги открих и си ги взех без да искам разрешение от някого. Те си бяха предназначени за мен, и само за мен имаха такова голямо значение. Скътах си ги и не ги прочетох веднага.

Днес ми се плачеше. Сетих се за пожълтелите, скъпи мой тетрадки и си ги извадих да ги прочета.
Четях, четях...не аз просто разговарях с баща си...той просто ми беше на гости...най-скъпият, най-милият, най-съобразителният и желан гост.

Накрая той е оставил и послеслов:

"Тази тетрадка е за моята дъщеря, на която аз много благодаря за нейното подсещане, без да мисля на какво се дължеше всичко това..."

Е, татко, не само си мислил, сигурна съм, че си разбрал, защо поисках да ми пишеш ...разкрита съм, но ти благодаря за милият и скъп спомен!
Благодаря ти!


Тагове:   две,   тетрадки,   Баща ми,


Гласувай:
44



Следващ постинг
Предишен постинг

1. magicktarot - Непросвет, толкова мила, трогателна и жива история!
13.12.2011 21:09
Благодаря ти, че я сподели! Нарекла си постинга "нищо особено..." - не е правилно! Това е едно от най-особените и същевременно - човешки - неща, които съм чела тук! Светла им Памет на Майка ти и Баща ти!
Поздрави! :)
цитирай
2. neprosvet - 1. magicktarot - Непросвет, толкова мила, трогателна и жива история!
13.12.2011 21:20
magicktarot написа:
Благодаря ти, че я сподели! Нарекла си постинга "нищо особено..." - не е правилно! Това е едно от най-особените и същевременно - човешки - неща, които съм чела тук! Светла им Памет на Майка ти и Баща ти!
Поздрави! :)


Благодаря ти за разбирането, Меги! Бях искрена.
Хубава вечер ти желая!
цитирай
3. yotovava - Позлатата се изтрива, свинската кожа остава...
13.12.2011 21:20
и това, което ни напомня защо сме дошли на този свят.

Поздрав
Валя
цитирай
4. neprosvet - yotovava - Позлатата се изтрива, свинската кожа остава...
13.12.2011 21:38
yotovava написа:
и това, което ни напомня защо сме дошли на този свят.

Поздрав
Валя


"Кой каквото е правил с това се помни" от "Две пожълтели тетрадки"
Живота не е толкова дълъг, колкото си мислим...

Поздрав специален и за теб, Вал!
цитирай
5. yotovava - Помня като дете веднъж попитах баба си - тогава беше вече на 50
13.12.2011 21:40
- Бързо ли минава животът!
А тя отвърна:
- Като един миг.

Сега съм на 48. И все още се чувствам дете, като я видя. Днес тя е на 90, живот и здраве още дълго да ме радва.
цитирай
6. ketcakuatl - ПОКЛОН
13.12.2011 21:45
Пред чувствата и постинга ти. Явно си чувствала необходимост да споделиш нещо от това. Споделена мъка - половин мъка, са казали старите хора. Макар че вече не само не е 'модерно', а почти непристойно. О, ВРЕМЕНА, О, НРАВИ! Нищо, все още има искрици в жаравата. Какво ,,умно" да ти кажа - не знам! Може би това - когато и ние си отидем, дали да оставим тетрадка след себе си? И ако оставим, ще има ли на кого да я дадем да я прочете, а той/тя ще я прочете ли наистина!? Ще я преживее ли, ще я сподели ли? Като теб! Сега, който, и както да го разбира, ти направи чудесна епитафия на баща си. Мир на праха му, покой на душата му.
цитирай
7. neprosvet - yotovava - Помня като дете веднъж попитах баба си - тогава беше вече на 50
13.12.2011 22:02
yotovava написа:
- Бързо ли минава животът!
А тя отвърна:
- Като един миг.

Сега съм на 48. И все още се чувствам дете, като я видя. Днес тя е на 90, живот и здраве още дълго да ме радва.


Еее, Валечка ти си още в първата половина на живото си, мила. Редно е да се чувстваш така. Ти си и млада майка и усещането е друго, когато децата са по-малки.
Ако обаче, разделиш на баба си годините/нека ти е още дълго жива и здрава/на десетилетия се получават само 9. А знаеш ли как бързо минават 10 години, особено след 50, точно като миг. Моите поне минаха така. Сега съм се втурнала в другата десетилетка и мисля да я изживея по-бавно...няма да бързам...:)))
Не е важно колко години си живял, а как си живял!
Бъди щастлива и не загубвай детското в себе си!
Хубава вечер!
цитирай
8. neprosvet - . ketcakuatl - ПОКЛОН
13.12.2011 22:27
ketcakuatl написа:
Пред чувствата и постинга ти. Явно си чувствала необходимост да споделиш нещо от това. Споделена мъка - половин мъка, са казали старите хора. Макар че вече не само не е 'модерно', а почти непристойно. О, ВРЕМЕНА, О, НРАВИ! Нищо, все още има искрици в жаравата. Какво ,,умно" да ти кажа - не знам! Може би това - когато и ние си отидем, дали да оставим тетрадка след себе си? И ако оставим, ще има ли на кого да я дадем да я прочете, а той/тя ще я прочете ли наистина!? Ще я преживее ли, ще я сподели ли? Като теб! Сега, който, и както да го разбира, ти направи чудесна епитафия на баща си. Мир на праха му, покой на душата му.


Благодаря ти Митак, че сподели чувствата ми!
Аз си мисля, че всеки може да пише каквото си мисли и чувства. Ще се намерят хора да го подкрепят, могат да се намерят хора и да го упрекнат"Какво ни занимават с тия...тралала...?" "Разни хора , разни идеали".
Понеже за всяко нещо аз търся първо вината в себе си, все си мисля, че ако сме възпитали добри деца и ако сме се старали да бъдем достойни родители и за нас след време ще има кой да каже мила думичка. Н.Хайтов нали беше казал"Прави каквото трябва, пък да става каквото ще", то май и друго не ни остава, но все трябва да се надяваме...ще...ще...
Благодаря ти Митко, почувствах се поласкана от коментара ти!
Поздрави на теб и момичето!
цитирай
9. ketcakuatl - РЯДКО ПИША
13.12.2011 22:45
Но винаги от сърце и импулсивно (там ми е грешката) защото съм често и невъздържан. Каквото ми дойде. Благодаря ти и аз, хе хе - сети се и за моето момиче, което е еталон...както и да е, да не се задълбочаваме, но мисля че контактите между съмишленици са ценни в тази лъжовна виртуалност нета. Истинските хора търсят това - разбиране, съпричастност, подкрепа...
цитирай
10. neprosvet - 9. ketcakuatl - РЯДКО ПИША
13.12.2011 23:03
ketcakuatl написа:
Но винаги от сърце и импулсивно (там ми е грешката) защото съм често и невъздържан. Каквото ми дойде. Благодаря ти и аз, хе хе - сети се и за моето момиче, което е еталон...както и да е, да не се задълбочаваме, но мисля че контактите между съмишленици са ценни в тази лъжовна виртуалност нета. Истинските хора търсят това - разбиране, съпричастност, подкрепа...


Аз също и то като теб импулсивно и не мисля, че е грешка. В такъв момент човек иска нещо да каже, иска нещо да сподели и то е нещо искрено. Много дълго се съобразявах с това"какво ще кажат хората". Вече не. Приятно и радостно ми е когато намяра съмишленици, та нали това искам?
Ти ме впечатли с постинга , не си спомням заглавието точно, но ще кажа като филма"С деца на море". Много се смях, но почувствах, че си искрен и добър съпруг и баща.Беше написан с смого обич и чувство за хумор. Страшно ми допадна. Не го приемай като ласкателство, това е усещането ми. Да си призная имам приятели, но някак си ни ми бяха достатъчни...радвам се, че тук намерих други приятели, макар и виртуални. Явно живем в друго време и ще имаме и други приятели, важното е да ги имаме. Даже и само затова, че понякога имаме нужда да си кажем мислите на глас...и да намерим разбиране, съпричастност и подкрепа...
цитирай
11. goby3 - Ех!
14.12.2011 07:26
Разплака ме рано сутринта! Не те ли е срам!
цитирай
12. ivankalilova - Здравей, приятелко !Пожълтелите ...
14.12.2011 11:45
Здравей, приятелко !Пожълтелите тетрадки .....написани или не ....има ги в нашите сърца , дълбоко съхранени, подредени!Прелистваме ...спомените...и с тях ни е хубаво, оживяват , стоплят.....въпреки , че липсата боли.....
Но има следа , диря, дълбока и трайна , която винаги ни връща към тях....
Прегръщам те и ще помълча заедно с теб.....зная, няма да излеувам раните--нито по-старите, нито прясната......., но мислено , мълчаливо ще споделя твоите болки!
Бог да прости твоите родители и още някого.....
Мир на праха им! ПОКЛОН!
Топли, сърдечни, приятелски прегръдки!
цитирай
13. neprosvet - 11. goby3 - Ех!
14.12.2011 12:25
goby3 написа:
Разплака ме рано сутринта! Не те ли е срам!


Радвам се, че думичките ми са докоснали и твоята душа, приятелче Gobi3!
Смятам, че тези сълзи са от ония, които разтоварват психиката ни. Нали много често в живота имаме нужда и от тях? Мили спомени...нека са у всеки повече!

Благодаря ти, че ме посети! Пак идвай, когато пожелаеш!

Поздрави сърдечни! Желая ти ден - без сълзи и мнооого усмивки!
цитирай
14. neprosvet - ivankalilova -Топли, сърдечни, приятелски прегръдки!
14.12.2011 12:38
ivankalilova написа:
Здравей, приятелко !Пожълтелите тетрадки .....написани или не ....има ги в нашите сърца , дълбоко съхранени, подредени!Прелистваме ...спомените...и с тях ни е хубаво, оживяват , стоплят.....въпреки , че липсата боли.....
Но има следа , диря, дълбока и трайна , която винаги ни връща към тях....
Прегръщам те и ще помълча заедно с теб.....зная, няма да излеувам раните--нито по-старите, нито прясната......., но мислено , мълчаливо ще споделя твоите болки!
Бог да прости твоите родители и още някого.....
Мир на праха им! ПОКЛОН!
Топли, сърдечни, приятелски прегръдки!


Благодаря ти мило приятелче! Знам, вярвам ти, че наистина прегръдките ти са топли, сърдечни и приятелски! Знам, че ти си верен приятел с голямо сърце и винаги би помогнала на някого, ако имаш възможност!
Радвам се, че се срещнахме във виртуала! Благодаря ти!!!
Прегръщам те с обич и ти желая хубав, прекрасен ден!
цитирай
15. lubara - Поздрави, neprosvet!
14.12.2011 14:21
Поздравявам те за това, което сподели.
Ех, скъпият ми татко, преди двадесет години си отиде...
http://lubara.blog.bg/izkustvo/2009/02/27/synishta-razkaz.296820
цитирай
16. neprosvet - 15. lubara - Поздрави, neprosvet!
14.12.2011 14:43
lubara написа:
Поздравявам те за това, което сподели.
Ех, скъпият ми татко, преди двадесет години си отиде...
http://lubara.blog.bg/izkustvo/2009/02/27/synishta-razkaz.296820


Благодаря, Lubara!
С удоволсвие прочетох разказчето ти! Докосна ме! Благодаря ти!
Понякога ни спохождат и такива тъжни мисли и мили спомени. В такива моменти благодаря на съдбата, на Бог, че са били милостиви към мен и съм преживяла всичкото това пълноценно.
Баща ми е бил на 1 година когато умира неговият баща и с много тъга казваше"Аз никога не съм казвал на някого "ТАТКО"(((

Ние сме галеници на съдбата, защото си имахме бащи и носим стаени в себе си мили спомени за тях.

Радвам се, че сподели!
Поздрави, приятелю Lubara!
цитирай
17. demonwind - Прах във вятъра,
14.12.2011 15:40
това е нашия живот. Раждаме се, живеем, умираме. Всъщност никога не умираме - просто прекрачваме прага на истинската Вселена. Ние не можем да виждаме близките си, но те могат да видят нас. Когато свършим работата си тук, на Земята, се прибираме у дома, там, където ни чакат най-милите хора. Съобразно това как сме се представили тук зависи колко време ще прекараме във Вечността събрани завинаги. Това всъщност е Раят. Цяла вечност в онзи момент, когато сме били най-щастливи с близките си хора. За неразбралите го и живеещи като за последно остава Адът, а именно не огъня и казана с катран, а моментите, в които не са искали да се раждат. Мир на праха на най-близките ти и вярвай в това, което ти написах. Някой ден след години ще имаш възможността да обсъдиш със скъпия човек пожълтелите тетрадки, седнали цялото семейство под топлите слънчеви лъчи на незнайно слънце, сред красива песен на птички и ромон на бистър ручей във Вечността.

Поздрави!
цитирай
18. hristo27 - Браво,
14.12.2011 16:00
много истинско написано!
цитирай
19. neprosvet - 17. demonwind - Прах във вятъра,
14.12.2011 16:45
demonwind написа:
това е нашия живот. Раждаме се, живеем, умираме. Всъщност никога не умираме - просто прекрачваме прага на истинската Вселена. Ние не можем да виждаме близките си, но те могат да видят нас. Когато свършим работата си тук, на Земята, се прибираме у дома, там, където ни чакат най-милите хора. Съобразно това как сме се представили тук зависи колко време ще прекараме във Вечността събрани завинаги. Това всъщност е Раят. Цяла вечност в онзи момент, когато сме били най-щастливи с близките си хора. За неразбралите го и живеещи като за последно остава Адът, а именно не огъня и казана с катран, а моментите, в които не са искали да се раждат. Мир на праха на най-близките ти и вярвай в това, което ти написах. Някой ден след години ще имаш възможността да обсъдиш със скъпия човек пожълтелите тетрадки, седнали цялото семейство под топлите слънчеви лъчи на незнайно слънце, сред красива песен на птички и ромон на бистър ручей във Вечността.

Поздрави!


Благодаря за посещението Demonwind!
Благодаря и за коментара, който ме накара да се замисля!
И в най-смелите си мечти не съм се виждала на такова високо, хубаво, приказно място...или по-скоро не съм се замисляла...Кой отива там? А, аз дали съм достатъчно добра? Сигурно имам много допуснати грешки...Дали ще мога да изживея, описаната картина от теб? На колко много въпроси имам да си отговоря?! Ще намеря ли точните отговори?! Ще ги търся!

Благодаря ти за коментара, Demonwind!
Радвам се, че ме посети!
Хубава вечер ти желая!

цитирай
20. neprosvet - 18. hristo27 - Браво,
14.12.2011 16:48
hristo27 написа:
много истинско написано!


Благодаря, Ице за оценката!
Поздрави!
цитирай
21. demonwind - 19. neprosvet
14.12.2011 16:56
Ще отидеш някой ден, както и всеки, който е вършил добри дела. Безгрешни няма, но затова трябва да осъзнаваме грешките си, те са ни нещо като имунитет за бъдещи животи. Гледай смело напред, защото човек не старее, човек просто трупа мъдрост!
цитирай
22. neprosvet - 21. demonwind - 19. neprosvet
14.12.2011 17:15
demonwind написа:
Ще отидеш някой ден, както и всеки, който е вършил добри дела. Безгрешни няма, но затова трябва да осъзнаваме грешките си, те са ни нещо като имунитет за бъдещи животи. Гледай смело напред, защото човек не старее, човек просто трупа мъдрост!


Бих добавила към последното изречение от коментара ти..."човек не старее, човек просто трупа мъдрост"...и събира печал!
Благодаря за отговора и подкрепата!
цитирай
23. joysii - О, толкова трогателно! Но Вие ...
14.12.2011 17:48
О, толкова трогателно!
Но Вие имате едно голяма богатство.Пожълтелите тетрадчици. Благодарение на тях миналото на Вашето семейство няма да потъне в безвремие и да се забрави.Мама и тати винаги ще са някъде покрай Вас.
цитирай
24. gwendoline - Разчувствах се от твоето "нищо особено"...!
14.12.2011 17:57
Сърдечни поздрави от мен и евала!!
цитирай
25. neprosvet - joysii - Но Вие имате едно голяма богатство.
14.12.2011 18:15
joysii написа:
О, толкова трогателно!
Но Вие имате едно голяма богатство.Пожълтелите тетрадчици. Благодарение на тях миналото на Вашето семейство няма да потъне в безвремие и да се забрави.Мама и тати винаги ще са някъде покрай Вас.


Надявам се, Goysii, искам да е така! Благодаря за емоционалният коментар!
Прекрасна вечер и много усмивки!
цитирай
26. neprosvet - 24. gwendoline - Разчувствах се от твоето "нищо особено"...!
14.12.2011 18:21
gwendoline написа:
Сърдечни поздрави от мен и евала!!


Благодаря ти мила, Gwendoline!
Прегръдки за теб и дечицата!
цитирай
27. smile999 - Моя почина на 59, много години ми...
15.12.2011 01:37
Моя почина на 54, много години минаха, 25-6 може би.Още и никога няма да го прежаля.Хубавите спомени ще са с нас.И си мисля, прекрасно е, че съм имала такъв баща, може за малко, но е бил истински Човек.Някои и това са нямали.
цитирай
28. neprosvet - 27. smile999 - Моя почина на 59, много години ми...
15.12.2011 15:29
smile999 написа:
Моя почина на 54, много години минаха, 25-6 може би.Още и никога няма да го прежаля.Хубавите спомени ще са с нас.И си мисля, прекрасно е, че съм имала такъв баща, може за малко, но е бил истински Човек.Някои и това са нямали.


Благодаря за посещението smile999!
Аз имах баща цели 55 години и това беше най-добрия, най-грижовния и най-добрия баща, за който в мен са останали скъпи, съкровени спомени!
Благодаря му, благодаря и на Бог, че го имах точно такъв, какъвто го обичах!
цитирай
29. inel379 - Споделеното събужда топлина и нежност.
15.12.2011 19:27
Малък материален спомен, зареден с духовната енергия на любим чивек.
Силата на тази връзка не намалява с времето.
То сякаш я обновява и насища с още цветове, които може би приживе интуитивно сме усещали, но не сме имали в забързаното ежедневие възможност да им се наситим пълноценно. Често става така...и после съжаляваме.
Прощават ни защото ни обичат и са ни научили на това.
Затова и ние прощаваме по същия начин, въпреки болката.
Любовта е такава...всеопрощаваща.
И все пак...хубаво е, когато успяваме навреме да я даряваме.
Душите ни се хранят от това.
Наистина ме развълнува, мила!
Изпълнена с обич да е душата ти!
цитирай
30. bven - Нека повече хора да го прочетат твоето разказче!
15.12.2011 20:16
Аз също съм се възмущавала, когато някой мой възрастен близък ми разказваше неща и случки, които тогава не са ме интересували. Сега, когато се наложи да свържа спомени и събития - фактите ги няма. Никой не го знае, не е записано никъде...и няма кого да питам. Липсват ми думите, изречени тогава в строга хронология, но миналото е заминало някъде.
Затова, мили хора - запомняйте какво ви казват скъпите ви същества!:) ЕДно мило внимание и уважение към всички малки неща, които правят толкова хубав живота!!!
Хубава вечер, приятелко!
цитирай
31. neprosvet - 29. inel379 - Споделеното събужда топлина и нежност.
16.12.2011 06:58
inel379 написа:
Малък материален спомен, зареден с духовната енергия на любим чивек.
Силата на тази връзка не намалява с времето.
То сякаш я обновява и насища с още цветове, които може би приживе интуитивно сме усещали, но не сме имали в забързаното ежедневие възможност да им се наситим пълноценно. Често става така...и после съжаляваме.
Прощават ни защото ни обичат и са ни научили на това.
Затова и ние прощаваме по същия начин, въпреки болката.
Любовта е такава...всеопрощаваща.
И все пак...хубаво е, когато успяваме навреме да я даряваме.
Душите ни се хранят от това.
Наистина ме развълнува, мила!
Изпълнена с обич да е душата ти!


Ехоооо, здравей Специална Приятелко,
Знаех си, че няма да ме подминеш! Чаках те!
Чувствам се и развълнувана и разбрана от коментара ти!
Сигурна съм, че имаме нещо общо в душевността си, която ни кара с по-малко думи да си кажем много неща!
Да , да..."Душите ни се хранят от това"! Ти мила, винаги много точно намираш словестен израз на сполетелите ни моментни чувства.
Уверена съм, знам, че душата ми е изпълнена с обич и искам и се старая да ги раздавам...да не ги пестя.
Благодаря ти за хубавото пожелание!

Весели коледни празници, сред обичащи хора, които даряват, получават обич и любов и ни правят щастливи!
Прегръдка мила от мен!
цитирай
32. neprosvet - 30. bven - Нека повече хора да го прочетат твоето разказче!
16.12.2011 07:15
bven написа:
Аз също съм се възмущавала, когато някой мой възрастен близък ми разказваше неща и случки, които тогава не са ме интересували. Сега, когато се наложи да свържа спомени и събития - фактите ги няма. Никой не го знае, не е записано никъде...и няма кого да питам. Липсват ми думите, изречени тогава в строга хронология, но миналото е заминало някъде.
Затова, мили хора - запомняйте какво ви казват скъпите ви същества!:) ЕДно мило внимание и уважение към всички малки неща, които правят толкова хубав живота!!!
Хубава вечер, приятелко!


Когато децата са малки, все им се струва, че бавно растат. Когато порастнат и ги завърти безмилостно колелото на живота...нямат време за сантименти на възрастните, но и не усещат как живота бързо се изплъзва и върви...върви...

Аз предложих на моя баща да пише...
Сега времената са по-други...технологиите напреднали...
И аз като, татко май ще се запитам "Дали затова, децата ми подариха компютър?"
И все пак е по-добре, че не са ме нагрубявали...и аз влагам много старание да не досаждам, но...дали успявам...?!

Благодаря ти, Bven, че ми беше на гости! Както е видно от отговорите на вашите коментари, на мен май не само ми се е плачело...а и ми се е говорело с някого.
Весели и щастливи,коледни празници, мила!
цитирай
33. panazea - Миличка
16.12.2011 20:28
разплаках се !
цитирай
34. neprosvet - 33. panazea - Миличка
16.12.2011 23:17
panazea написа:
разплаках се !



Благодаря ти, приятелко за споделените чувства!
цитирай
35. monaliza121 - Нищо особено, да. Особено щеше да ...
17.12.2011 23:17
Нищо особено, да. Особено щеше да бъде, ако нямаше в този разказ толкова обич и топлина. Развълнувах се.:))
цитирай
36. neprosvet - 35. monaliza121 - Нищо особено, да. Особено щеше да ...
18.12.2011 07:08
monaliza121 написа:
Нищо особено, да. Особено щеше да бъде, ако нямаше в този разказ толкова обич и топлина. Развълнувах се.:))


Благодаря ти, Monaliza!
Човек се помни с това, което е оставил зад себе си! Хубавите спомени вълнуват сърцата и топлят душите и тогава, когато любимите хора не са вече сред нас!
цитирай
37. tota - Толкова са хубави тези спомени...
27.10.2012 14:21
макар и да натъжават... Това може да напише само мъдър човек!!
"Човек до половината на своя живот живее с перспектива, останалата половина със своето минало" - цитат от "Пожълтелите тетрадки"
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: neprosvet
Категория: Лични дневници
Прочетен: 506740
Постинги: 58
Коментари: 862
Гласове: 6222
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031