Децата винаги могат да ни усмихнат!
  
      Усмихнете се и вие!


      По разказ на моя приятелка:


      Навън е топло и  4 годишната Виктория си играе на пясъчника пред блока. Естествено, че майка й поглежда от време на време да види какво става с нейното съкровище, докато си върши домакинската работа.
      По едно време вижда, че детето си говори с двама души, с малко "поопънати"очи, явно от някоя от бившите републики на СССР и притеснена гледа през терасата и аха да слезе долу, вижда, че детето се затичва към дома.
        Пристига запъхтяната Виктория и с уплашени и ококорени очички, казва:
         - Мамо, мамо, долу двама негри искаха да си правят снимка с мен!
         Като всички деца на нейната възраст, Виктория беше едно красиво дете, което непремено ти се иска да погалиш, да прегърнеш или просто да му се порадваш.
         Понеже все пак навън майка й, не е видяла никакви негри, пита:
         - Ти от къде разбра, че са негри?
         - Ами...говореха на полски!

         Случката е от годините, когато масово туристите бяха от Полша и детето не беше чувало да се говори на различен език от българския освен на полски.

          Поздрави и весели почивни дни за всички, които посетиха блога ми и успях да усмихна!