Хубав летен ден на село! Аз съм на 5-6 години. Майка ми ме изпраща за хляб от фурната, която е на центъра на селото. Доволна и горда от поставената задача и за първи път гласувано доверие аз се отправям по прашливия път с подскоци.Не, че бях много пъргава! Коленете ми все бяха охлузени, а големите пръсти на краката-пречукани...много се препъвах и падах.Днес обаче аз бях много радостна, че отивам като големите за хляб.Но ето ти ситуация...Хлябът се свършил! В момента слагат нов да се пече."Ех, пък ще почакам, ще поиграя с децата и като се опече хляба ще купя-мисля си".Неусетно времето мина в игри, ние сме се отдалечили от фурната доста.Гледам...слънцето към залез...Аз слагах купона за хляба под камък, ама  като се изместим го взема и го сложа под друг.Ще си тръгвам, но под кой камък беше купона...?Търсим с децата, търсим...няма го.Сега вече положението става много сериозно. В страшно нарушение съм: излязла съм много отдавна, нищо несъм яла, цял ден съм играла, че и купона го няма...как ще се прибирам и без хляб?Майка ми след първия въпрос започва да прилага методите на Макаренко...пердаха ми е в кърпа вързан.Ситуацията ми е много сложна...ако позакъснея още малко и татко се върне, може и да не ме шамарят.Татко е моето спасение!
Потънала в дълбоки мисли...изтръпвам...срещу мен брат ми...майка ми го е изпратила да ме търси...Шамарите почват от улицата/брат ми с когото много се обичаме сега е 9 години по-голям от мен/, брат ми също прилага своите възпитателни мерки...предстои ми да се срещна и с майка ми...Подсмърчаща се прибирам.Майка ми е зад стана/тя тъчеше нещо/.Добре, че беше заета и не и се излизаше от стана, пък сигурно прецени, че съм "съветвана" от брат ми не ме пердаши.Започна някакъв разговор:
-Ти не си моето момиче! Съблечи роклята!
Събличам роклята.
-Ти не си моето момиче! Събличай ризата/от оксворт, с бухнати ръкавчета,майка ми ги шиеше и роклите/
Събличам ризката.Оглеждам се, то лятно време, човек няма много дрехи по себе си,остават ми гащите.Поглеждам все към прозореца да видя дали не си идва баща ми...само гащите ми останаха...
Осъзнали комичната ситуация, майка ми и брат ми се смеят, но чувам:
-Събличай гащите-казва майка ми и трудно удържа усмивката си, но аз вече съм плесканаот брат ми, събличането от майка ми, татко го няма...как да си съблека гащите пред брат ми...и в сублимния момент виждам през прозореца баща ми.Олекна ми"ох, спасих гащите-си казвам на ум".
-Катерино, защо това дете е така голо?- пита баща ми, загрял цялата ситуация.
-Ами, тя Георге...с оправдателен глас обяснява майка ситуацията.
-Облечи ризата!-намръщен казва баща ми.
Обличам ризата.
-Облечи роклята!
Обличам роклята.
Изобщо не можах и за миг да се успокоя, въпреки, че вече бях облечена, защото разбрах, че след вечеря, татко отива на събрание...пак ми е спукана работата...
Замина баща ми на събрание.
Тук сигурно е имало някаква тирада от страна на майка ми, но не се спомням точно.
По едно време чувам:
-Скоро подире му да вървиш, щом те защитава...
Нямам много време да мисля, защото майка е бърза, бегом през врата ...по обратния път до клуба, където е събранието.
Отдалеч виждам татко говори с бригадира и пълномощтника. Аз лекичко се присламчвам, както виси неговата ръка аз приплъзвам неуверено моята, той без да ме поглежда ми хваща здраво ръчичката...и аз бъх "спасена"...бях и на събрание/дрямах на един стол/.Късно вечерта се прибрахме с татко у дома.
На сутринта, вече никой не говореше за предния ден.

Сигурна съм, че всички доста пораснали деца имат много такива случки.
Тази е една от случките, която много години по късно с умиление. си спомняхме с майка ми и баща ми .
Днес вече ги няма и двамата.Майка ми по отдавна  почина на 73 години.
Баща ми почина преди 6 години на днешния ден на 90 години.
Те бяха  добри и всеотдайни родители.
Много Ви обичах, майко и татко!
Винаги ще ми липсвате!
Почивайте в мир!

Хубави спомени от детството ти, Neprosvet! И аз правех много белички, но баща ми беше човекът, който винаги ме разбираше. Другите ми се сърдеха и това също си беше наказание. И аз като теб търсех неговата подкрепа... Така беше до последно...
Поздрави! Много ми хареса написаното!

Благодаря ти, мила ckarlet, за подкрепата!
Желая ти хубава седмица, изпълнена с радост и много усмивки!

много хубаво си описала спомена си. А ние си имахме една козичка и трябваше вечерта с брат ми да я издоим, защото мама още не беше се върнала от работа. Но така сме се заиграли с момчетата /аз постоянно ходех с компанията на батко/, че я забравихме. Татко ни намери на поляната, скара ни се и набързо - батко държи козата за главата, тя се върти, аз се мъча да я доя, млякото половината отива на земята. Че и заради млякото щяхме да ядем боя, но ни се размина. Спомени, спомени. И моите не са живи вече. Починаха на 85 години и двамата, река им пръст!

Благодаря ти magnoliyaq, че споделяш детските ми преживявания!
Понеже не съм религиозна, аз исках споменът ми да бъде вместо една запалена свещица, вместо един помен! Знам, че в такива дни се подава на съседи, разни неща, но винаги съм изпитвала затруднения. Около мен в блока живеят по-млади хора а те си поспиват до по-късно и за да не ги притиснявам, реших по този начин да отбележа годишнината на баща ми.
Благодаря ти, че надникна в блога ми!

Приятна събота и неделя! Поздрави!

За моите детски преживявания мога толкова неща да разкажа. Детството ми премина в толкова много радост, щастие. Майка ми и баща ми не ме лишаваха от нищо, дори получавах в изобилие от грижи, обич. Животът в детските ми години е бил живот на царица. Обичам страшно много родителите ми, но ми е мъчно че съм далече от тях в Италия. Омъжена съм и имам дъщеричка, която много обичкам и искам да направя да бъде щастлива царица, както аз съм била.

Радвам се, че също си имала щастливи детски години vesela85!
Желая ти още мнооого дълго да обичаш родителите си и да им се обаждаш по-често, сигурно и те много тъгуват за теб и малката си внучка.
Бъдете щастливи и ти и твоята малка принцеса!Поздрави!

Почти бях забравил купоните за хляб...твоят разказ ми върна доста спомени, благодаря ти!

Поздрави!

Лесно свикваме с новите неща и избледняват с времето спомените.
Децата ни едва помнят, някои неща а внуците смятат, че това са случки едва ли не
през "камената ера"!
За мен-това беше вчера.
Благодаря, че посети "скромната ми къщичка"!
Хубава вечер и успешна седмица!

Хубава вечер и на тебе!

Поклон пред майка ти и баща ти ! Прегръдка !

Утре пак ще ходя в Енергото. Цялата съм сноп от нерви. Хем не исам да си повдигам нервите, хем ме не искам да платя удвоените им сметки, пък и нали имам една доста голяма доза подкрипа от теб! Не искам да се предавам без бой...
Благодаря ти, че ме посети!
Хубав ден и сърдечни поздрави, Тони!