Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
15.11.2010 20:40 - Какво е щастие?
Автор: neprosvet Категория: Лични дневници   
Прочетен: 4270 Коментари: 10 Гласове:
14

Последна промяна: 15.11.2010 20:50

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Един въпрос от вечността, който винаги е вълнувал хората! 

     "Детета ще попита:"Какво се разказва в приказката за света?". А възрастния човек ще недоумява:"Накъде ще тръгне светът? Как ще свърши той и ще разберем ли, докато сме живи, за какво става дума?"
     Убеден съм, че на този свят има една- единствена приказка , която ни плаши и вдъхновява, поради което живеем в един бисернобял мир на непрекасваща мисъл и учудване. В своя живот, в мислите си, в своя глад и амбиции, в скъперничеството и жестокостта си, в своята добрина и щедрост човешките същества попадат в мрежата на доброто и злото. Според мен това е едничката приказка, която имаме - тя живее на всички интелектуални и емоционални равнища. Добродетелите и порокът са основата и вътъка на първото ни осъзнаване, те ще бъдат и тъкънта на последното независимо от промените, които ще наложим на полето, реките и планините, на стопанството и  на нравите си. Няма друга приказка. Когато човек изчетка от себе си прахоляка и житейските отломъци, остава единствено с непосилния , но чист въпрос: Добре ли зле ли беше? Постъпих ли правилно,  или сгреших?
     По време на Персийските войни Херодот разказва как Крез, най-богатият и най-обичаният цар на своето време, задал на Солон Атинянина един подвеждащ въпрос. И не би го задал, ако отговора не го тревожеше. "Кой - попитал той - е най-щастливият човек на света?" Той изглежда е бил разяждан от съмнения и глад за самоувереност. Солон му разказал за троица щастливци във време оно. А Крез, както се и предполагало, не слушал - бил нетърпелив за себе си. И когато Солон не го споменал, Крез се видял принуден да попита:"А мен не ме ли смяташ за щастлив?" Солон не се поколебал да отговори:"Как да ти кажа, когато още не си умрял!" Този отговор вероятно е преследвал Крез със своята злокобност в миговете, когато късметът го напуснал, богатството и царството му се стопили. И когато са го възкачили на високата клада, може би пак си го е припомнил и положително е съжалявал, че е задавал подобен въпрос.
     И в наше време, умре ли човек, който е натрупал богатство, влияние, власт и е носел всички ония одежди, които будят завистта на останалите, след като живите оценят имуществото на починалия, неговата значимост, делата и спомените за него, отново се задава същият въпрос: с добро ли беше белязан животът му или със зло? - което е равносилно в друга форма да зададеш въпроса на Крез. Завистта вече е забравена, останал е едничкият аршин: обичаха ли го хората или го ненавиждаха? като загуба ли преживяваме смъртта му, или тя ни е донесла известни облекчения?
     Помня ясно смъртта на трима души. Единият беше най-богатият човек на столетието. Изпълзял до своето благосъстояние през душите и труповете на много хора, той бе прахосал дълги години, съсипвайки се да откупи обичта, с която бе злоупотребил, и през това време остави на света ценен принос, който може би далеч надхвърли причиненото при издитането му зло. Когато умря, пътувах по море. Вестта бе окачена на таблото за обяви - едва ли не всички я приеха със задоволство. Неколцина казаха:"Слава богу, мръсникът умря!"
     Другият, умен като сатана, нямаше почти никакво усещане за човешкото достойнство, но изтънко познаваше всичките страни на човешката слабост и лукавство. Той бе се възползвал от особените си познания, за да деформира хората и да ги купува, да подкупва, заплашва и прелъстява, додето накрая се оказа с доста голяма власт.  Всяка своя постъпка обличаше в одеждите на порядъчността и аз съм се питал дали му е хрумвало някога, че никой подарък не е в състояние да ти върне обичта на човека, когото си лишил от личното му самоуважение. Продалият се не може да изпитва към онзи, който го е подкупил, нищо друго освен ненавист. Когато този човек се помина, нацията гръмна от словословия, но току под тях се ширна радостта, че е мъртъв.
     Третият допусна може би редица грешки в постъпките си, ала целият му съзнателен живот бе посветен на мисията да вдъхва на хората мъжество, достойнство и добрина в едно време, когато те бяха беднии наплашени и когато злите сили в света беснееха, за да оправдават страховете им. Малцина бяха ония, които не обичаха този мъж. Когато той умря, хората плачеха по улиците, а мислите им се вайкаха:"Какво ще правим сега? Как ще живеем по-нататък без него?"
С цялата си несигурност, в едно съм сигурен: под най-горния пласт на своята слабохарактерност хората искат да бъдат добри и да ги обичат. Повечето им пороци практически са опит да стигнат по най-късия път до обичта. Стигне ли човек до смъртта, нищо, че е бил може би способен, с влияние, гениален, умира ли необичан, животът му положително изглежда провал, а самата смърт - смразяващ ужас. И ми се струва, че ако вие или аз трябва да избираме между два пътя на мисълта и действието, длъжни сме да помним, че ще умрем, следователно нека се опитаме да живеем така, че нашата смърт да не носи облекчение на света.
Една- единствена приказка. Всички романи и стихове са изградени на неспирния конфликт между доброто и злото у нас. И ми хрумва, че докато злото трябва постоянно да се оплодява, доброто, добродетелите са безсмъртни. Порокът вечно се прикрива с нов, привлекателен и жизнен лик, докато добродетелите, за разлика от всичко друго на света, са вековни.

      Откъс от романа " На изток от рая" на Джон Стайнбек, който ми е любим.
       Цитирах откъс от този роман, защото както се сещате тук аз мисля, че намерих окончателния си отговор на въпроса: "ЩО Е ЩАСТИЕ?" - " ДА СИ ОТИДЕМ ОТ ТОЗИ СВЯТ ОБИЧАНИ"!




Тагове:   щастие,   Какво,


Гласувай:
14



1. hristo27 - Добър избор си направила!
16.11.2010 15:18
Добър избор си направила!
цитирай
2. neprosvet - hristo27Аз вярвам в това, к...
16.11.2010 17:59


Аз вярвам в това, което съм избрала!
Радвам се много, че ме подкрепи!
Приятна вечер! Поздрави:))
цитирай
3. ckarlet - Да, романът "На изток от ра...
16.11.2010 18:59
Да, романът "На изток от рая" на Джон Стайнбек е страхотен!
Напълно съм съгласна и с тезата ти за щастието!
Поздрави и от мен, Neprosvet!
цитирай
4. neprosvet - Благодаря ти, че споделяш мнението ...
16.11.2010 19:22
Благодаря ти, че споделяш мнението ми! Това е автора, когото най - много обичам и ценя.
Сърдечни поздрави и за теб О Хара:)
цитирай
5. iliada - МНОГО ВЕРНИ НЕЩА КАЗАНИ ТОЧНО.......
16.11.2010 20:06
Прочетеш , прочетеш па се замислиш....
Усмивки!
цитирай
6. neprosvet - . . . и има защо. . . Благодаря, че ме ...
16.11.2010 20:21
...и има защо...

Благодаря, че ме посети!
Много усмиви и за теб iliada, хубава вечер ти желая:)))
цитирай
7. 1etty - !
16.11.2010 20:24
гласувам за романа, който вече е пепел.
цитирай
8. neprosvet - Извини ме 1etti, не разбирам сми...
16.11.2010 20:35
Извини ме 1etti, не разбирам смисъла на коментара! Защо "пепел", какво трябва да разбирам? Би ли ми обяснила, ако обичаш?
цитирай
9. deana - ами,да!
20.11.2010 15:29
иска ми се нещо да кажа и аз за Щастието,но след толкова казани неща...как да изрека нещо различно!
цитирай
10. neprosvet - ...ами,да!
20.11.2010 20:57
...ами,да!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: neprosvet
Категория: Лични дневници
Прочетен: 506702
Постинги: 58
Коментари: 862
Гласове: 6222
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031