Постинг
15.11.2010 20:40 -
Какво е щастие?
Автор: neprosvet
Категория: Лични дневници
Прочетен: 4270 Коментари: 10 Гласове:
Последна промяна: 15.11.2010 20:50
Прочетен: 4270 Коментари: 10 Гласове:
14
Последна промяна: 15.11.2010 20:50
Един въпрос от вечността, който винаги е вълнувал хората!
"Детета ще попита:"Какво се разказва в приказката за света?". А възрастния човек ще недоумява:"Накъде ще тръгне светът? Как ще свърши той и ще разберем ли, докато сме живи, за какво става дума?"
Убеден съм, че на този свят има една- единствена приказка , която ни плаши и вдъхновява, поради което живеем в един бисернобял мир на непрекасваща мисъл и учудване. В своя живот, в мислите си, в своя глад и амбиции, в скъперничеството и жестокостта си, в своята добрина и щедрост човешките същества попадат в мрежата на доброто и злото. Според мен това е едничката приказка, която имаме - тя живее на всички интелектуални и емоционални равнища. Добродетелите и порокът са основата и вътъка на първото ни осъзнаване, те ще бъдат и тъкънта на последното независимо от промените, които ще наложим на полето, реките и планините, на стопанството и на нравите си. Няма друга приказка. Когато човек изчетка от себе си прахоляка и житейските отломъци, остава единствено с непосилния , но чист въпрос: Добре ли зле ли беше? Постъпих ли правилно, или сгреших?
По време на Персийските войни Херодот разказва как Крез, най-богатият и най-обичаният цар на своето време, задал на Солон Атинянина един подвеждащ въпрос. И не би го задал, ако отговора не го тревожеше. "Кой - попитал той - е най-щастливият човек на света?" Той изглежда е бил разяждан от съмнения и глад за самоувереност. Солон му разказал за троица щастливци във време оно. А Крез, както се и предполагало, не слушал - бил нетърпелив за себе си. И когато Солон не го споменал, Крез се видял принуден да попита:"А мен не ме ли смяташ за щастлив?" Солон не се поколебал да отговори:"Как да ти кажа, когато още не си умрял!" Този отговор вероятно е преследвал Крез със своята злокобност в миговете, когато късметът го напуснал, богатството и царството му се стопили. И когато са го възкачили на високата клада, може би пак си го е припомнил и положително е съжалявал, че е задавал подобен въпрос.
И в наше време, умре ли човек, който е натрупал богатство, влияние, власт и е носел всички ония одежди, които будят завистта на останалите, след като живите оценят имуществото на починалия, неговата значимост, делата и спомените за него, отново се задава същият въпрос: с добро ли беше белязан животът му или със зло? - което е равносилно в друга форма да зададеш въпроса на Крез. Завистта вече е забравена, останал е едничкият аршин: обичаха ли го хората или го ненавиждаха? като загуба ли преживяваме смъртта му, или тя ни е донесла известни облекчения?
Помня ясно смъртта на трима души. Единият беше най-богатият човек на столетието. Изпълзял до своето благосъстояние през душите и труповете на много хора, той бе прахосал дълги години, съсипвайки се да откупи обичта, с която бе злоупотребил, и през това време остави на света ценен принос, който може би далеч надхвърли причиненото при издитането му зло. Когато умря, пътувах по море. Вестта бе окачена на таблото за обяви - едва ли не всички я приеха със задоволство. Неколцина казаха:"Слава богу, мръсникът умря!"
Другият, умен като сатана, нямаше почти никакво усещане за човешкото достойнство, но изтънко познаваше всичките страни на човешката слабост и лукавство. Той бе се възползвал от особените си познания, за да деформира хората и да ги купува, да подкупва, заплашва и прелъстява, додето накрая се оказа с доста голяма власт. Всяка своя постъпка обличаше в одеждите на порядъчността и аз съм се питал дали му е хрумвало някога, че никой подарък не е в състояние да ти върне обичта на човека, когото си лишил от личното му самоуважение. Продалият се не може да изпитва към онзи, който го е подкупил, нищо друго освен ненавист. Когато този човек се помина, нацията гръмна от словословия, но току под тях се ширна радостта, че е мъртъв.
Третият допусна може би редица грешки в постъпките си, ала целият му съзнателен живот бе посветен на мисията да вдъхва на хората мъжество, достойнство и добрина в едно време, когато те бяха беднии наплашени и когато злите сили в света беснееха, за да оправдават страховете им. Малцина бяха ония, които не обичаха този мъж. Когато той умря, хората плачеха по улиците, а мислите им се вайкаха:"Какво ще правим сега? Как ще живеем по-нататък без него?"
С цялата си несигурност, в едно съм сигурен: под най-горния пласт на своята слабохарактерност хората искат да бъдат добри и да ги обичат. Повечето им пороци практически са опит да стигнат по най-късия път до обичта. Стигне ли човек до смъртта, нищо, че е бил може би способен, с влияние, гениален, умира ли необичан, животът му положително изглежда провал, а самата смърт - смразяващ ужас. И ми се струва, че ако вие или аз трябва да избираме между два пътя на мисълта и действието, длъжни сме да помним, че ще умрем, следователно нека се опитаме да живеем така, че нашата смърт да не носи облекчение на света.
Една- единствена приказка. Всички романи и стихове са изградени на неспирния конфликт между доброто и злото у нас. И ми хрумва, че докато злото трябва постоянно да се оплодява, доброто, добродетелите са безсмъртни. Порокът вечно се прикрива с нов, привлекателен и жизнен лик, докато добродетелите, за разлика от всичко друго на света, са вековни.
Откъс от романа " На изток от рая" на Джон Стайнбек, който ми е любим.
Цитирах откъс от този роман, защото както се сещате тук аз мисля, че намерих окончателния си отговор на въпроса: "ЩО Е ЩАСТИЕ?" - " ДА СИ ОТИДЕМ ОТ ТОЗИ СВЯТ ОБИЧАНИ"!
"Детета ще попита:"Какво се разказва в приказката за света?". А възрастния човек ще недоумява:"Накъде ще тръгне светът? Как ще свърши той и ще разберем ли, докато сме живи, за какво става дума?"
Убеден съм, че на този свят има една- единствена приказка , която ни плаши и вдъхновява, поради което живеем в един бисернобял мир на непрекасваща мисъл и учудване. В своя живот, в мислите си, в своя глад и амбиции, в скъперничеството и жестокостта си, в своята добрина и щедрост човешките същества попадат в мрежата на доброто и злото. Според мен това е едничката приказка, която имаме - тя живее на всички интелектуални и емоционални равнища. Добродетелите и порокът са основата и вътъка на първото ни осъзнаване, те ще бъдат и тъкънта на последното независимо от промените, които ще наложим на полето, реките и планините, на стопанството и на нравите си. Няма друга приказка. Когато човек изчетка от себе си прахоляка и житейските отломъци, остава единствено с непосилния , но чист въпрос: Добре ли зле ли беше? Постъпих ли правилно, или сгреших?
По време на Персийските войни Херодот разказва как Крез, най-богатият и най-обичаният цар на своето време, задал на Солон Атинянина един подвеждащ въпрос. И не би го задал, ако отговора не го тревожеше. "Кой - попитал той - е най-щастливият човек на света?" Той изглежда е бил разяждан от съмнения и глад за самоувереност. Солон му разказал за троица щастливци във време оно. А Крез, както се и предполагало, не слушал - бил нетърпелив за себе си. И когато Солон не го споменал, Крез се видял принуден да попита:"А мен не ме ли смяташ за щастлив?" Солон не се поколебал да отговори:"Как да ти кажа, когато още не си умрял!" Този отговор вероятно е преследвал Крез със своята злокобност в миговете, когато късметът го напуснал, богатството и царството му се стопили. И когато са го възкачили на високата клада, може би пак си го е припомнил и положително е съжалявал, че е задавал подобен въпрос.
И в наше време, умре ли човек, който е натрупал богатство, влияние, власт и е носел всички ония одежди, които будят завистта на останалите, след като живите оценят имуществото на починалия, неговата значимост, делата и спомените за него, отново се задава същият въпрос: с добро ли беше белязан животът му или със зло? - което е равносилно в друга форма да зададеш въпроса на Крез. Завистта вече е забравена, останал е едничкият аршин: обичаха ли го хората или го ненавиждаха? като загуба ли преживяваме смъртта му, или тя ни е донесла известни облекчения?
Помня ясно смъртта на трима души. Единият беше най-богатият човек на столетието. Изпълзял до своето благосъстояние през душите и труповете на много хора, той бе прахосал дълги години, съсипвайки се да откупи обичта, с която бе злоупотребил, и през това време остави на света ценен принос, който може би далеч надхвърли причиненото при издитането му зло. Когато умря, пътувах по море. Вестта бе окачена на таблото за обяви - едва ли не всички я приеха със задоволство. Неколцина казаха:"Слава богу, мръсникът умря!"
Другият, умен като сатана, нямаше почти никакво усещане за човешкото достойнство, но изтънко познаваше всичките страни на човешката слабост и лукавство. Той бе се възползвал от особените си познания, за да деформира хората и да ги купува, да подкупва, заплашва и прелъстява, додето накрая се оказа с доста голяма власт. Всяка своя постъпка обличаше в одеждите на порядъчността и аз съм се питал дали му е хрумвало някога, че никой подарък не е в състояние да ти върне обичта на човека, когото си лишил от личното му самоуважение. Продалият се не може да изпитва към онзи, който го е подкупил, нищо друго освен ненавист. Когато този човек се помина, нацията гръмна от словословия, но току под тях се ширна радостта, че е мъртъв.
Третият допусна може би редица грешки в постъпките си, ала целият му съзнателен живот бе посветен на мисията да вдъхва на хората мъжество, достойнство и добрина в едно време, когато те бяха беднии наплашени и когато злите сили в света беснееха, за да оправдават страховете им. Малцина бяха ония, които не обичаха този мъж. Когато той умря, хората плачеха по улиците, а мислите им се вайкаха:"Какво ще правим сега? Как ще живеем по-нататък без него?"
С цялата си несигурност, в едно съм сигурен: под най-горния пласт на своята слабохарактерност хората искат да бъдат добри и да ги обичат. Повечето им пороци практически са опит да стигнат по най-късия път до обичта. Стигне ли човек до смъртта, нищо, че е бил може би способен, с влияние, гениален, умира ли необичан, животът му положително изглежда провал, а самата смърт - смразяващ ужас. И ми се струва, че ако вие или аз трябва да избираме между два пътя на мисълта и действието, длъжни сме да помним, че ще умрем, следователно нека се опитаме да живеем така, че нашата смърт да не носи облекчение на света.
Една- единствена приказка. Всички романи и стихове са изградени на неспирния конфликт между доброто и злото у нас. И ми хрумва, че докато злото трябва постоянно да се оплодява, доброто, добродетелите са безсмъртни. Порокът вечно се прикрива с нов, привлекателен и жизнен лик, докато добродетелите, за разлика от всичко друго на света, са вековни.
Откъс от романа " На изток от рая" на Джон Стайнбек, който ми е любим.
Цитирах откъс от този роман, защото както се сещате тук аз мисля, че намерих окончателния си отговор на въпроса: "ЩО Е ЩАСТИЕ?" - " ДА СИ ОТИДЕМ ОТ ТОЗИ СВЯТ ОБИЧАНИ"!
Филип Димитров е роден от първа братовче...
ЗА РИМСКИТЕ ПЪТИЩА...
Надписи на кановете Омуртаг, Маламир и П...
ЗА РИМСКИТЕ ПЪТИЩА...
Надписи на кановете Омуртаг, Маламир и П...
1.
hristo27 -
Добър избор си направила!
16.11.2010 15:18
16.11.2010 15:18
Добър избор си направила!
цитирайАз вярвам в това, което съм избрала!
Радвам се много, че ме подкрепи!
Приятна вечер! Поздрави:))
Да, романът "На изток от рая" на Джон Стайнбек е страхотен!
Напълно съм съгласна и с тезата ти за щастието!
Поздрави и от мен, Neprosvet!
цитирайНапълно съм съгласна и с тезата ти за щастието!
Поздрави и от мен, Neprosvet!
Благодаря ти, че споделяш мнението ми! Това е автора, когото най - много обичам и ценя.
Сърдечни поздрави и за теб О Хара:)
цитирайСърдечни поздрави и за теб О Хара:)
Прочетеш , прочетеш па се замислиш....
Усмивки!
цитирайУсмивки!
...и има защо...
Благодаря, че ме посети!
Много усмиви и за теб iliada, хубава вечер ти желая:)))
цитирайБлагодаря, че ме посети!
Много усмиви и за теб iliada, хубава вечер ти желая:)))
гласувам за романа, който вече е пепел.
цитирайИзвини ме 1etti, не разбирам смисъла на коментара! Защо "пепел", какво трябва да разбирам? Би ли ми обяснила, ако обичаш?
цитирайиска ми се нещо да кажа и аз за Щастието,но след толкова казани неща...как да изрека нещо различно!
цитирай...ами,да!
цитирайТърсене
Най-четени
1. cchery
2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. hadjito
2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. hadjito
Най-активни
1. sarang
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. djani
8. metaloobrabotka
9. iw69
10. rosiela
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. djani
8. metaloobrabotka
9. iw69
10. rosiela
За този блог
Гласове: 6222