Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
12.05.2011 14:39 - ОСТАВЕТЕ МЪРТВИТЕ ДА ПОГРЕБВАТ СВОИТЕ МЪРТЪВЦИ
Автор: bogolubie Категория: Други   
Прочетен: 6580 Коментари: 2 Гласове:
3



Трудните места в Евангелието: „Мъртвите да погребват своите мъртъвци”
09.05.11 | Андрей Десницки

 


Когато Христос призовава учениците Си, Той често направо ги изтръгва от ежедневието. Ето, седят рибари и кърпят мрежите след нощния улов; Той ги повиква да вървят след Него – и те тръгват, като оставят заедно с тези мрежи и целия си предишен живот (Мат. 4:18-22).
 
Но един подобен случай е направо смайващ: „Друг пък от учениците Му рече: Господи, позволи ми, първом да отида и погреба баща си. Но Иисус му рече: върви след Мене, и остави мъртвите да погребват своите мъртъвци” (Мат. 8:21, 22; ср. Лук. 9:59, 60; с тези думи ученикът отговаря на прекия призив да последва Христа). Пред очите ни изниква следната картина: току що е починал бащата, днес или утре ще го погребат; и, заобиколен от скърбящи роднини, ученикът иска да изпълни последния дълг на синовна обич… Но Христос му отказва това и при това нарича мъртъвци всичките му роднини! Това съвсем не звучи добре.
 
Това място винаги е предизвиквало много спорове и е пораждало много тълкувания. Обикновено проповедниците и богословите се стремят някак да оправдаят Христа, твърдейки че така, в остра форма, Той обяснява, че дори естествената грижа за родителите не бива да е пречка в следването на Христа. А що се отнася до „мъртъвците”, това обикновено се разбира в смисъл на „духовно мъртви хора”, от които все едно няма какво да се очаква, та нека поне да се погрижат за погребението. Но, опасявам се, такова тълкование може само да усили ревността на неофита, който вече се смята за духовно съвършен, а всички свои близки счита за мъртъвци и така се отнася към тях. Христос не се държи така. Той приема с грижа и любов всички, дори и „най-бездуховните” митари и блудници.
 
Първо, съвсем не е задължително към този момент бащата на ученика вече да е починал. Може би изразът „първом да отида и погреба баща си” означава: „да поживея с него колкото още време му остава и така да изпълня своя синовен дълг”. Това ще рече, сега все още имам задължения към близките си (може би бащата е бил стар и тежко болен), но ето, когато изпълня тези задължения, ще отида при Учителя. Разбира се, той не е имал никаква възможност да постъпи така: земното служение на Христос продължава твърде кратко и ученикът трябва веднага да реши, да Го последва ли тук и сега или да остане със семейството си. Христос и на други места предупреждава, че любовта към Господа стои по-високо от любовта между родители и деца (например Мат.10:37).
Но не става дума само за това. Изобщо до колко буквално трябва да се разбират тези думи на Христос? Очевидно е, че мъртъвците не могат сами един другиго да погребват; така че това вече ни кара да се замислим за преносния смисъл на този израз. Да погледнем и думите, които са преди това: „Тогава един книжник се приближи до Него и Му рече: Учителю, ще вървя след Тебе, където и да идеш. А Иисус му казва: лисиците имат леговища, и птиците небесни – гнезда; а Син Човеческий няма, де глава да подслони” (Мат. 8:19-20).
 
Нима в буквалния смисъл на думата Той не е имал къде да нощува? Но ние виждаме в Евангелието, колко често Го приемат в домовете си най-различни хора и при това те Го посрещат като почетен гост! Очевидно думите „няма, де глава да подслони” са хипербола, метафоричен израз. Книжниците са уважавани хора със стабилни доходи и стабилно положение в обществото. В сравнение с това животът на пътуващия проповедник, разбира се, е изпълнен с опасности и лишения. И точно за това Христос предупреждава книжника.
 
Още повече, в Евангелието от Лука след думите за погребението на бащата следва още един диалог: „А друг един рече: аз ще тръгна след Тебе, Господи, но първом ми позволи да се простя с домашните си. Но Иисус му каза: никой, който е сложил ръката си върху ралото и погледва назад, не е годен за Царството Божие” (Лук. 9:61-62). И тъй, ние имаме не историята на един определен ученик и на неговото семейство, а по-скоро това са три примера, три призовавания и три препятствия – по едно за всеки от тях. Книжникът няма да намери къде глава да подслони, единият ученик няма да може да погребе баща си, а другият дори няма да успее да се прости със семейството си.
 
Да обърнем внимание на допълнението, което намираме при Лука: „остави мъртвите да погребват своите мъртъвци, а ти върви, проповядвай Царството Божие” (Лук. 9:60). Тук смисълът съвсем не се състои в това, да се откаже ученикът да погребе баща си (без значение дали е насрочено вече погребението за следващия ден или му предстои още да доживее останалия си живот). Единственото, което той трябва да прави, е да проповядва Царството Божие тук и сега, независимо от събитията в семейния му живот. Колко често и в наше време хората се обръщат към Бога само когато трябва да погребат роднина; или само за това, за да го погребат. Т.е. не им е нужен Бог, а само достойно погребение!
 
Както знаем, Христос съвсем не се отнася пренебрежително към роднините. От кръста Той поверява Своята Майка на грижите на апостол Йоан (Йоан. 19:27). Христос не е равнодушен и към смъртта на Своя приятел Лазар – Той не само отива на гроба му, но дори възкресява умрелия, за което даже не са Го и молили (Йоан. 11 гл.). Но ако главната Му задача е грижата за роднините и близките, то не си струва да се възкачва на кръста… Несъмнено Той никога не би казал на Отца: знаеш ли, Аз после някак ще изпълня Твоята воля, но сега трябва да се погрижа за Майка Си, да погреба приятеля Си и въобще – натрупаха се много неотложни работи да свърша. Той изпълнява волята на Отца безпрекословно и незабавно, а всичко останало прави както стане, и при това останалото наистина се получава добре. Явно Той има предвид това, когато се обръща към ученика с думите: „върви след Мене, и остави мъртвите да погребват своите мъртъвци” (Мат. 8:22).
 
Но кои са тези мъртъвци, които погребват мъртвите? Трудно е да се каже със сигурност. Може този образ да е нещо като камилата, която се опитва да мине през иглени уши (Мат. 19-24). Това е ярък, парадоксален образ, който слушателите със сигурност ще запомнят; въпреки че в реалния живот, разбира се, такова нещо не може да се види. Може би това изобщо е нещо като поговорка, използвана по онова време, която има следния смисъл, например „смъртта взима своето”. Христос казва на ученика: да, тя взима своето, но пред тебе се открива Животът, върви по неговия път, възвестявай за него и на другите хора. Живей с Вечността, а не със семейната си история. Живей с Вечността тук и сега. Вероятно това е искал да каже с тези думи Христос на онзи ученик, а и на всички нас. | www.pravmir.ru
 
Превод: Евгения Николчева


                                     Източник: ПравославиеБг




Гласувай:
3



1. kundalini - Благодаря.
13.05.2011 15:52
В момента съм в подобна позиция /отново/- тази на "неотложните" работи, след които непременно .....ще тръгна по Пътя.
Трудно е, особено когато вървиш по един дълъг и осеян с трудности път, да си сигурен, че пътят, по който искаш да вървиш е правилният.
Но със сигурност времето ни е ограничено и решенията трябва да се вземат възможно най-бързо, след което да се следват.











цитирай
2. moitehora - Ние всички сме мъртъвци. Всеки един който се е родил в този свят
16.11.2012 08:06
Живот вечен има само в Господа. И аз тълкувам думите Му буквално-тези които сме се родили, ще умрем(това е неизбежно), и да се грижим за мъртъвците си означава точно това мъртви се грижат за мъртви.
В този свят, в който така сме се вкопчили, не е истински-той е свят на мъртви, а в Господа смърт няма. И Той ни казва-елате при мен! Защото: "Аз съм пътят и истината и животът!"
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: bogolubie
Категория: Други
Прочетен: 13704409
Постинги: 14720
Коментари: 2351
Гласове: 9367
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031